Напоследък много размишлявам относно лъжепреводната дума (нарочно и тенденциозно преведена!) "Църква" (спрямо каквото и да е веро-изповедание - било то православно, било то протестантско, било евангелско, или каквото и да е друго).

  Когато един човек се спаси от греха чрез покаяние и молитва към Бога, изповядваща греховете му пред свидетели, то на него се представя идеята, че след като е християнин, то той трябва да чете "библия" (гр.ез., озн.  "книга"), да "ходи на Църква" - тоест там, където той е повярвал (ОБЦ , ЕПЦ, АРЦ, "Ново поколение", "Прелом", "Храм Свети седемдесет великомъченици", "Храм Света Петка Самарджийска", ...тнтнт) - сграда, в която се събират определени вярващи, части на дадената "Църква". Неговата вяра започва да се свързва с посещаването на "богослуженията в Църквата", с различни мероприятия, инициирани от въпросната "Църква" и нейното ръководство(евангелизации, прожектирането на филми в читалища, молитвени събрания, събрания за неженени, събрания на хвалителите, събрания на носачите, събрания на разпоредителите, на книжарницата, тнтнтн...), също с даването на "Десятък" и дарения. Човекът започва да ходи в този път, с този образ на вярата в Помазаника от Назарет - "ходене на Църква"-та на пастор Еди-кой си/ поп Еди-кой си / отец - владика - Еди - кой си, който е "духовен глава" на събранието на вярващите и те са под неговата духовна власт (негово "паство"). Въпросният пастор Еди-кой / поп-владика-отец Еди -кой си, може да е повече, или по-малко властнически настроен като в единият случай се казва, че "лидерът е силен в духа и разполага с голяма духовна власт", а във вторият, по - либерален модел, се казва, че "пастор Еди -кой си е добър човек и не е като някои други лидери, които прекаляват с духовната власт". Това се  все неща, които не са засвидетелствани в новият завет на Господ Исус.
  Думата „църква” е уж преводна дума на гръцката „еклесия” и на еврейската дума „гехал”. И едната и другата дума имат смисъл на „народ” и „общество, група от хора”. Когато Бог изведе прабаща ни по вяра Авраам, то Той не му каза : „Ще направя от теб велика ЦЪРКВА” (например - ще направя от един най-великата "Църква", а ти ще си `и "пастор"), а каза : „Ще направя от теб велик НАРОД” – и така и стана – ние сме родените по това обещание. Това е правилната основа за размисъл.
В контекста на „народ” и „общество” от вярващи може правилно да се размишлява относно всичко – вярата в Бога, даването на заповедите и целият закон, заповедта за освещане на НАРОДА (а не на „църква/ черквата”), появата на пророците сред народа, издигнатите съдии и царе всред народа, идването на Месията към народът Израел. Първите поучения и свидетелства на пратиниците на Исус (гр.ез.- "апостоли"), техните писма и служене.

  (следва)
 
 

Когато се срещнат християни, преди да са се опознали, се питат: "Ти в коя (каква) църква ходиш?"

А ти... не ходиш ли на църква?

Здравей, vandela007.
-1- относително е понятието "християни" - днес мнозина се наричат така, но малцина ще са тези, които ще влезнат одобрени в царството на Бог и на Неговият Възлюбен Син, според както и Той - Самият е казал.
-2- и все пак... :-) преводът на "еклесия" не е "ОБЦ", "ЕПЦ", "АРЦ", или нещо друго, а СЪБРАНИЕ. Просто - група от хора, които са на едно място. Християнството е извадено от естествената му среда - преподавало се е от достойни хора, които са давали пример с живота си. Днес "християнството", или по-точно - това, което претендира, че е такова, се преподава под формата на "неделна проповед" от пастор в сграда, наречена "църква", или "църковна сграда". Никой от преподаващите учението на Исус не е правил така, нито пък Сам Исус - Той каза, че няма къде глава да подслони.
Пасторите ги е страх да допуснат някой до себе си, за да не им видят кирливите ризи и греховете. Забележи, че в посланията на първите пратеници /гр.ез.- апостоли/, те даваха СЕБЕ СИ ЗА ПРИМЕР И МОДЕЛ. Да опази Бог днешните истински вярващи от всичките вълци в овчи кожи, които лъжат вярващите, че са спасени и че те, пасторите, са вярващи! Хора като Пламен Цолов, Калоян Курдоманов, дирижиращите големите деноминации, въобще, трябва да отстъпят и да разпуснат събранията, та да издигне Бог ОДОБРЕНИТЕ от самите вярващи. Така е било. Така трябва да бъде!!!

ПП : след служене в официалните църкви, регистрирани и одобрени от държавата (нещо, което Бог никъде не е заповядвал), аз и съпругата ми видяхме, че въпреки желанието ни хората на Бога да са свободни и Негови, самата система не ги пуска и пасторите ги дължат вързани за съответната "ЦЪРКВА". Много сме работели лично с хора, но накрая аз и съпругата ми започнахме да поучаваме в семейна среда, в домовете, давайки доколкото можем себе си за пример. Поздрави.