О, Балкане, колко много видел си !
Как мамин син от гръд се откъсва
и запраща се в тъмна ,Надола,
как сълзите "майко!" и "татко!"
менят се в "Аллах!" и "йеничар съм".

Стъмни се, небе, паднете, горди скали,
разтвори гръд, о, родна землю...
да би погълнала! Да би ти запустила!
Твоите синове се връщат с ятагани
и с гореща омраза...
Сниши се под синора, о, слънце! Затули се!
Склопи очи, Балкане!

Идат, майко!!! Идат!

Ветре, стихни!
Идат.
Сведете глави, ниви златозарни -
синовете идат майки си да погубят, бащи си да колят,
сестри си да насилват...утихни...затвори синева, небе!

Идат, майко!!! Идат!

Мълчи, сърце! Запусти се нейде...
Идат.
Сърпа мамин - извил се в ятаган.
Идат.
На татка ръцете напукани - забравени.
Идат.
Песните родни - зад кървави клетви.
Идат.
Мълчи, сърце, утихни,о, да беше слепец, ти, Балкане!

Яллла*! Ялла!

              ______________________________________________________



* - грабеж

Наскоро отново се запознах с документи относно робството на Отоманската империя над българският народ и това, което е ставало тук с моите бащи и майки, ме ужили до болка с реалността си. Редица запазени документи, написани от турски автори, са във френски, унгарски, руски, американски и други библиотеки, свидетелстват за жестокостите над мирното население. Леела се е невинна кръв. Викове на ужас, мъка и безпомощност са замръзвали на умиращите устни. Поколение след поколение българина е бил унижаван, тъпкан, съсипван, за да забрави своето минало - че е от велик род - и да бъде покорен роб и рая (стадо). 

Християните са били специално онеправдавани, а приелите "правата вяра" са се ползвали от редица привилегии (напр. - били са оневинявани в дадено престъпление). Но най-жестокият бич след завладяването и първите реки кръв е бил въведеният "девширме", кръвен данък. Малки деца на възраст от 5 - 12 години (понякога границата се е снишавала, или завишавала, зависяло от случая на момента и от решението на събиращите данъка) са се взимали от техните семейства и са се изпращали в мюсюлмански семейства в Анадола (най-често). Подложени на непосилен труд и унижения, много от тях са умирали. Най - силните и упорити в труд, молитви към Аллах и със закоравени сърца, са били изпращани след това (престоят в Анадола е бил няколко месеца) в специални подготвителни училища в Цариград - там бъдещите "йеничари" са се учели как да убиват, на военно изкуство, превръщали са се в перфектни наемни убийци и доживотно предани на своят господар - султана. 

Тъжно е, ужасно е, че те са били "лична гвардия" на султана и са били изпращани в трудни за империята моменти да помагат на редовите войски (при народно недоволство, при въстание, под-и). Често еничарите са екзекутирали мирно население. Има редица случаи, когато еничарски корпуси са беснеели в родни земи, незнаещи кого убиват, или изнасилват - това може да са били техни роднини, майки, татковци, сестри, братя...леела се е кръв и викове са кънтели - особено в тази част на българските земи, където поменът за царство България е бил жив по-дълго - Видин, Лом, Берковица. 

Не пиша това, за да насадя омраза към турците, но за да се помни миналото, защото често то влияе на сегашното и определя бъдещето.   

Нека Бог да се смили над българският народ и да го избави от терора на неправедни владетели. Господ наш иде. Мараната.