Това, на което искам да се спра и на което да отделя внимание и време, е чертата на "противник", у падналият херувим. Какво означава някой да е "противник". Често в ума ни въниква картина на някой, който се противи, съпротивлява се на някой /нещо/, някой с противоположни възгледи, планове и намерения.

 

Битие 3:

4. А змията каза на жената: Никак няма да умрете!

 

Жената започва един диалог, един предизвикан от змията разговор, в който след като жената цитира казаното от Бог, сатан проговаря : - НЕ Е ВЯРНО!!! - ето, това е да си противник, това е да се съпротивляваш на някой, да имаш абсолютно противоположни и абсолютно несъвместими възгледи, намерения и идеи.

 

Аз казвам едно, но моят противник казва - НЕ Е ВЯРНО!!! ЛЪЖЕШ!!! - и това е, което през цялата история на Израел ние виждаме да прави сатан - да се СЪПРОТИВЛЯВА, ДА СЕ БОРИ НЕУМОРИМО, ВСЯЧЕСКИ, ДО КРАЙНОСТ, С ВСИЧКИ ПОЗВОЛЕНИ И НЕ, МЕРКИ И СПОСОБИ. Той е "ha-satan", съпротивляващият се на Божиите пътища и намерения, зъл керуб. Осъденият на вечен огън, погибел и ужас. Без право на поправление на съдебното решение.

 

Другата черта на керуба е "клеветник" и "обвинител" - той едновременно и съблазнява, и подвежда към грях, и клевети, обвинява, прави всякакво зло. Той е "сатан" - изтъканият от тъмнина, зло и всякаква МЪСТ КЪМ ДОБРОТО. ПРОТИВНИК, КЛЕВЕТНИК, ЗЪЛ, АТАКУВАЩ БОЖИИТЕ ПЛАНОВЕ.

 

Сега, за да не се впускам в дълги изследвания по писанията, искам да се насоча към нещо конкретно - Тялото на Помазаника на Бог, Неговата Невяста. Създавайки човека по Свой образ и подобие, Бог направи шедьовър от една страна, от друга това предизвика сатан да действа. Когато Ева и чрез нея - Адам, съгрешиха, смърт и грях влезнаха в телата на човеците.

Чрез Исус ние започваме да се събираме в духовен дом, който е Тялото на Помазаният Спасител и Син, ние извършваме нещо свято. Дали това предизвиква сатан? По какъв начин? Какво би направил притивника?

 

Когато говорим за учението на Исус и целта на учението Му, ние трябва да сме убедени, че говорим истината, защото това са святи и опасни неща, при които ако утвърдим нещо неправилно и лъжовно, и така научим хората, ще бъдем виновни за огненият пъкъл. Нека да видим от писанията дали има противоречие и несъвместимост между това, което днес представлява т.н. "църква" и това, на което е учил Исус и това, което Неговите пратеници са оставили.

 

НА КАКВО УЧЕШЕ ИСУС

 

Мат. 2:

1. А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. - Исус не се ражда в църква, а сред народа Израел, в града Витлеем. Народ, с който Бог Беше поставил своят свят договор и разпоредби. Така се и и сбъдва древното пророчество, изречено от Бог чрез пророк в Израел : 6. "И ти, Витлееме, земьо Юдова, Никак не си най-малък между Юдовите началства, защото от тебе ще произлезе вожд, който ще бъде пастир на моя народ Израил" - обещанието за Исус е че Той ще бъде пастир, овчар, на народът Израел. Не се споменава никаква "църква", камо ли че Сам Исус е "пастОр" на тази църква. Например : "6. "И ти, Витлееме, земьо Юдова, Никак не си най-малък между Юдовите началства, Защото от тебе ще произлезе Вожд, Който ще бъде патриарх на Моята Православна Единноапостолическа и Свята Църква, със свети свети Синод в Цариград", или : "6. "И ти, Витлееме, земьо Юдова, Никак не си най-малък между Юдовите началства, Защото от тебе ще произлезе Вожд, Който ще бъде апостол на Моята реформирана единственоистинна апостолска църква, с офис в София, България", или подобни глупости и безумни неща според писанията. Не.

 

Потапянето във вода, в знак на покаяние от Йоан на Исус, стана в контекста на историята на народа Израел, не се говори за никаква църква - ето текстът :

 

Мат.3:

13. Тогава идва Исус от Галилея на Иордан при Иоана за да се кръсти /оригин. дума е редно да се преведе "потапям във вода"/ от него.

14. А Иоан Го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, и Ти ли идеш при мене?

15. А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право. Тогава Иоан го остави. - Не се казва, че Йоан е кръщавал на река Йордан всичките членове на църква еди-коя си, нито че Исус е станал член на църквата на Йоан, или нещо подобно - обърнете внимание на езика на писанията! Думите, които се използват са свързани с живота и ежедневието на един народ, а не на една църква, с нейните богослужения, деятелности и обществени обязаности!!

 

Самото родословие, потеклото, на Помазаният, Сина на Всевишния, е в контекста на народа - народа  Израел :

 

" 23. И сам Исус беше на около тридесет години, когато почна да поучава, и, както мислеха, беше син на Иосифа; който бе син Илиев.

24. А Илий, Мататов; Матат, Левиев; Левий, Мелхиев; Мелхий, Яанайев; Яанай, Иосифов; ...,.....,.....,..." - евангелието според Лука 3гл.

 

Родословието не е според членство в църковна организация :

 

" 23. И сам Исус беше на около тридесет години, когато почна да поучава, и, както мислеха, беше син на Иосифа; който бе от Илий - от ЕПЦ,.

 

24. А Илий, - от Матат, който също е от ЕПЦ ; и тнтнт " - като вместо ЕПЦ може да се сложи и АРЦ и БПЦ и всяка една съвременна популярна "Божия" църква.

 

След като е бил опитан / изкушен от противника в юдейската пустиня, Исус отива в гр. Капернаум и оттам Той започва да проповядва, да възвестява учението Си с думите : "Покайте се, понеже наближи небесното царство!" :

 

Мат. 4 :

13. И като напусна Назарет, дойде и се настани в Капернаум край езерото {Гръцки: Морето. Така и навсякъде в това евангелие.}, в Завулоновите и Нефталимовите предели;

14. за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: -

15. "Завулоновата земя и Нефталимовата земя, Край езерото, отвъд Иордан, Езическа Галилея;

16. Людете, които седяха в тъмнина. Видяха голяма светлина И на ония, които седяха в страната на мрачната сянка, На тях изгря светлина".

17. От тогава Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство. - и всичко това е свързано с историята и народът Израел, не се споменава за никаква организация, за никакви "неделни богослужения", "проповеди", "Богословски институти", "Евангелски институти", "Православна Свята Eдинно-Апостолическа Църква", "Божия Църква", "Апостолска Реформирана Църква", "Петдесятен Евангелски Съюз", или каквото и да е обединение, фракция, или движение - няма такова нещо!! Тогава защо сега те определят какво е вярата и как човек да спасява душата си..?! Явно има нещо, което е установило новата структура във времето и тя е узурпирала мястото на " Проповедник на истината, царството и Сам Бог ". Но кое и кой е зантересован да установи тази система, тази структура на власт, която не е основана в писанията? Продължавам с примерите.

 

Самото представяне на Месята, на Помазаника, става в контекста не на Църква, а на народа : Лука 4:

15. И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.

16. И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.

17. И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: -

18. "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,

19. Да проглася благоприятната Господна година".

20. И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

21. И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

22. И всички Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Иосифовият син?

- забележете изразът "Йосифовият син" - те не казаха : "Тоя не е ли от ББЦ? " , или "Тоя не е ли от ЕПЦ, АРЦ, ОБЦ, ....? " Има, лично за мен, една невероятна несъвместимост между "народ" и "църковна структура / организация".

 

Самият живот и служене на Помазаният Исус бяха в изпълнение на пророческите думи, казани на един народ : Матей 8:17. за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе на себе Си нашите немощи, И болестите ни понесе" - не се сбъднаха пророческите новогодишни думи, казани на Апостолската Реформирана Църква, с главен обединяващ апостол Георги Бакалов, нито пък не се сбъднаха думи, обещани на " Святата Българска Първоапостолическа Църква " с патриарх на целият български народ Максим - нека да не демагогстваме спрямо това, което Сам Бог е казал и Сам Бог - направил!

 

Разпането на Исус беше в изпъление на казаните от пророка думи тук :

 

Псалми 110

Давидов псалом

1. Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие.

2. Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си.

3. В деня, когато събереш силата си, твоите люде ще представят себе си доброволно, в света премяна; Твоите млади ще дойдат при тебе като росата из утробата на зората.

4. Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.

5. Господ, стоящ отдясно ти, Ще порази царя в деня на гнева си.

6. Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове, Ще смаже главата на неприятелите по широкия свят.

7. Ще пие от потока край пътя; Затова ще дигне глава високо.

 

Пак не виждам основание, нито причина за създаването и съществуването на днешнитте формирования и фракции, наричани "Божии църкви".

 

Сега ще разгледам основанията на официалните структурирани религиозни формации за тяхното съществуване. Информацията е взета от моята библия, сложена е накрая от издателство "Верен", но повечето църковни структури по презумция са приели същите части от писанията в подкрепа на своята идеология, пропаганда и основателна причина за съществуване.

 

1. довод : произход на църквата : ефес. 1 : 3-6

 

3. Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места;

4. както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов;

5. като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля,

6. за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си, ... - някой да вижда тук Павел да пише за "църква"? Аз не чета Павел да пише до своята църква, коята той е регистрирал и със своите верни членове да е построил сградата `и. Също така аз лично чета обръщението на Павел към хора, последователи на учението на Исус, това е послание към група от хора, а не към църковни членове, събиращи се в една църковна сграда на литургия / проповед.

Вече тълкуванието че тази група от хора е била "църква" трябва да се защити и обоснове, но да продължим натам.

 

2. довод : пророкувана от Исус /тук вече има сериозна претенция!!/ : Мт. 16:16-18

 

16. Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос {Т. е. Месия, Помазаник.}, Син на живия Бог.

17. Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.

18. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър {Значи: Канара} и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.

19. Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.

 

Така, сега аз на моя глава съм допълнил и ст.19. Нека видим сега разговорът - той се води от Шимон, наречен от Исус "Кифа" /прякор, озн. "Канара"/ и Самият Исус. След въпрос, на който Канарата /гр.ез. - "Petros"/ отговаря правилно, Исус му отвръща че на тази "канара" , или "основа", или "пророческо откровение", дадено на Кифа от Бащата на Исус, Сам Исус ще съгради .... и тук е ЛЪЖАТА. Думата в оригиналните писма е "eklessia" и означава "събрание от хора", също озн. и "общество от хора". Ние не трябва да осмисляме текста тук :

 

18. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър /означава "Канара"/ и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.

 

в този смисъл :

 

18. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър /всъщност Исус го е нарекъл "Кифа", по еврейски, а не по гръцкото "Петър", означаващо и на двата езика -"Канара"/ и на тая канара ще съградя Моята църковна организация, която ти ще трябва да регистрираш пред Рим, да построиш на църковната Ми организация сгради и да имате богослужения всяка неделя; и портите на ада ТАКА (по този начин, като следваш тези мои предписани / казани съвети) няма да й надделеят.

 

Никак не може думата "eklessia" да се превежда "църква" - думата е свързана с живота на народа Израел, но никак Исус не е имал впредвид някаква СЪЩЕСТВУВАЩА по Неговото време, ИЛИ ЗА В БЪДЕЩЕ - НОВА ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА, С ГЛАВА ПАСТОР, АПОСТОЛ, ИЛИ ПАТРИАРХ, ЕПИСКОП, АРХИ-ЕПИСКОП, или нещо друго - основание за такова нещо НЯМАМЕ.

Всичко произтича от нарочно преведената дума "eklessia", която има значение, свързано с обществото и народа, а не с някаква организирана структура - било религиозна, или светска. Оттук вече всеки може да избере - или да се довери на ЛЪЖАТА че "eklessia" означава "църква/ религиозна структура със сграда", а именно - някакъв от съвременните варианти за доминиране и владеене над вярващите от някакъв клир / духовенство, или да се приеме простата истина, че "eklessia" означава това, което Сам Исус е имал предвид /тук вече е моята смела претенция/ - че означава "група от хора на едно място, събрани от обща идея и план за нещо". Мисля че всеки, който известно време се е занимавал с гръцки език и преводи, ще се съгласи. Приемам и корекции, които са обосновани и реални.

 

3. довод : църквата е основана върху Исус : Йоан 20 : 19-26, Мт. 18:18, Еф.2:27-22

 

Йоан 20 : 19-26 -

19. А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!

20. И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.

21. И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.

22. И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.

23. На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са. - някой да вижда основание за правенето и съществуването на църковни организации? Аз - не, искренно. Исус говори на Своите последователи, не на членовете на Своята Църква! Моля, нека бъдем коректни спрямо истината, а не спрямо традицията!

 

Мт. 18:18

18. Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.

19. Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.

20. Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях. - някой да чете тук че Исус открито заповядва да се създават "църкви" и да се правят хората "църковни членове" и да идват на "неделни богослужения" и "молитвени събрания" през седмицата, в делнични дни ?! Аз такова нещо не чета. Нито пък чета за "църква" - макар наложена от традиционният превод, тук думата „църква” не е употребена дори и е тематично дисонансна - Исус говори за силата на съгласието в молитвата на Своите последователи, но никак не говори, че те трябва да построят сграда, да получат разрешение от властите на държавата, за осъществяването на религиозна дейност и да започнат ТАКА да учат хората да вярват в Бога. Аз такова нещо НЕ ЧЕТА.

 

Еф.2:20-22

19. Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство;

20. понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус,

21. върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа;

22. в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище. - въпросът е до тълкуванието. През годините е установено тълкуванието, че тези стихове касаят една структурирана организация, свързана с държавно разрешение за съществуване, строеж на сграда - храм, и осъществяване на специфична дейност, оправдана и обоснована с библията. Така.

 Сега е добре да видим, че Павел НЕ Е ОСНОВАВАЛ църковни организации. Нито е строял сгради, наречени "църква", нито пък е събирал вярващите, наричайки ги "членове на църквата на Павел" (респективно – „членове на църквата на Яков / Йоан / Матей / Тимотей / тнт слуги на Бога ”). Така че смисълът на написаното от Павел по никакъв начин не е свързан с днешните религиозни фракции. Под "съграждани на Божието семейство" Павел В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не е имал в предвид "съчленове на Божиите църкви, регистрирани под властта на ХХХХ държава/ човешка империя", нито пък тук :

 

... Христос Исус,

21. върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа;

 

- ние имаме основателното право да тълкуваме така :

 

.... Христос Исус,

21. върху когото всяка църква, стройно сглобена, расте за храм свет на Господа; ... - под "сдание" Павел не е имал в предвид архитектурно произведение, нещо построено с човешки ръце, но е имал впредвид "Тялото на Помазаника", което "Тяло" е съставено от различните хора - те, хората са живи части на Тялото, но не са; НЕ СА /!!!/ членове на някаква религиозна организация, съществуваща след одобрението на комисията по вероизповедание към Министерството на вероизповеданията и имаща за шефове някакъв религиозен клир /духовенство, осъществяващо някакво "духовно служение" над обикновените вярващи/.

Нозина от вярващите имат ревност за църквата. Искат „нещата да се оправят”. Но относно въпроса „Как” има редица различни възгледи. Няма единство. И е нормално. Защото „църквата” – било то православна, било то католическа, протестантска, евангелска, или каквато и да (е, изключая тези, които са видимо построени върху лъжеучения), е поставена върху една основа, която не е откровението за Исус. Това е много смело и конфликтно изказване, защото редица църкви претендират за основаване (особено православната такава) върху канарата Христос. Мисля да се позова на писанията.

Матей 16гл:

15. Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?

16. Симон Петър в отговор рече: Ти си Помазаника, Сина на живия Бог.

17. Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.

18. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър {Значи: Канара} и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.

19. Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.

Да признаеш факта, че Исус е Помазаника не те прави истинен, нито пък организацията ти – основана на канарата, на откровението за Него. Знаем от писмото на Яков, че дори и демоните признават факта за помазването на Исус от Назарет. Можем да видим, също така, в книгата откровение, че Исус отправя остри и дори – жестоки думи към събрания от вярващи в Неговото Име :

 

Откровението на Йоан 2гл:

18. До ангела на тиатирската църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък, и Чиито нозе приличат на лъскава мед:

19. Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са по-много от първите.

20. Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва Моите слуги да блудствуват и да ядат идоложертвено.

... 3гл.:

15. Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл.

16. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.

17. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол, ...

Ето, от тези, а и от други примери (описани в писмата на пратеника Павел към събрания от вярващи), можем да заключим, че дори и добре започнали и търгнали по пътя на спасението, дори и приели учението от пратеници, вярващите могат да се развратят и отделят от Бога. И за това свидетелсват писанията (Галатяни 1:6. Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;...). И така, стигаме до един основен и тревожен въпрос : възможно ли е основаването на съвременните църкви да не е според образеца, оставен ни от Бога чрез Неговите пратеници? И въобще – има ли някакъв образец, спрямо койт ние можем евентуално да говорим за изпълнение, или рушене на правдата и царството?

 

Матей 28гл:

16. А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на бърдото, гдето Исус им определи.

17. И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.

18. Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.

19. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,

20. като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].

Всъщност на какво ги учеше Исус? Записано е от четирима човека – в четири документа от новият договор. Но това, което през годините ми е убягвало лично на мен е била неразривната връзка между този, който учи / преподава пътя на Помазаника и неговият (имам в предвид човека, не Божият Син) личен пример.

   

4. Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него.

5. Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него.

6. Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос.

 
 

Говорим за личен пример чрез показност в самият живот, поведение и обхода. Другото, бих казал, е суета и гонене на вятъра. Сега можем да размислим дали съвременните църкви и църковни организации изпълняват тази установена от Сам Бог практика – да се предава вярата и учението на Сина чрез самият живот на преподаващият. Не, това не е спазено и това е нарушено.

Но да продължим натам с цитираните от изд-во „Верен” стихове, чрез които се дявя довод за съществуването на съвременната „църква” (именно : „специално построена сграда, в която вярващите да се събират и да правят своите „богослужения” (литургии), да пеят песни, да се молят на Бог”).

 

  АЛТЕРНАТИВНОТО ТЯЛО, ПОДМЕНЕНОТО БЛАГОВЕСТИЕ, ПРЕДСТАВЕНИЯТ ДРУГ СПАСИТЕЛ

 

Изход 20 глава :

 

  1. Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза:

  2. Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.

  3. Да нямаш други богове освен Мене.

  4. Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;

  5. да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,

  6. а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

 

„Да нямаш други богове освен Мене” днес се тълкува повече като „Да нямаш икони, статуи на Исус, или на Мария, да нямаш статуи на Буда, ....” и подобни. Но само това ли е смисълът на заповедта? Павел, изпратен за да представи добрата вест и учението на Господарят Исус, пише така :

От писмото на Павел към галатийските вярващи :

 

  6. Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;

  7. което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.

  8. Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.

  9. Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.

  10. Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга.

  11. Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко;

  12. понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исуса Христа (или „Помазаният Исус”).

 

2 Коринтяни 11:4. Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите. - както е видно, Павел не отменя заповедта, която е свята и безукорна (основополагащи са думите на Самият Спасител тук : Матей 5:17. Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня. ; Матей 5:18. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.), но поучава в абсолютно нейно съгласие и синхрон. В същото време, обаче, днешните вярващи са учени масово да презират закона и пророците на база на едно лъжеучение, наричащо се „живеем под благодатта на Новият Завет, а не под закона на Старият Завет”, несъгласно с поучението на Павел в писмото към римляните (Римляни 6:1. Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?; Римляни 6:14. Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат. ; Римляни 6:15. Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!), така че вярващите не четат нито закона, нито пророците, но ги считат за нещо недобро и „религиозно” и рушат святостта на Божието царство, следвайки едно друго евангелие и един друг „Спасител”. Това са крайни и смели думи.

 

Преди години един вярващ беше дошъл у нас на гости. Тогава за пореден път се сблъсках с това друго „благовестие”. Той използва нашият компютър и отвори едни страници във фейсбуук на други вярващи. Със съпругата ми бяхме потресени. Хора, снимали се като блудници и като леки жени, мъже с впити по тялото тениски и с тотално светски изглед – дотолкова, че чак имах чувството че гледам модно списание. Блудство, съблазън и модернизъм. Редно ли е, братя? Редно ли е сестри? Това ли е, за което Господарят Исус Бе разпнат и пролята бе кръвта Му? Не мисля.

 

8. Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.

  9. Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.

  10. Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга. – амен.

  Това, което е станало през вековете и до днес, е една ПОДЛА ПОДМЯНА. Истинското благовестие е ПОДМЕНЕНО с един негов вариант, истинското Тяло е презряно и е стартирано граденето на ДРУГО, АЛТЕРНАТИВНО ТЯЛО, истинският Спасител е подменен с Негов образ. Днес обърналите се от греха биват учени на другото благовестие, приемат друг „спасител” и стават части от едно друго, алтернативно „Тяло”, не истинското, на Исус, но друго – ЕДНА РЕЛИГИОЗНА ПРО-СВЕТСКА И ПОКВАРЕНА СИСТЕМА, наричаща себе си „църква”. И това е будело гняв от Всемогъщият век след век. Всеки, който служи на тази система и това друго благовестие един ден ще отговаря пред пробитите нозе на Великият АЗ СЪМ, КОЙТО СЪЩЕСТВУВАМ И СЪЗДАВАМ. Пред нозете на Божиите думи, Този, Който понесе наказанието, докарващо мир и чрез чиито рани хората, покаяли се, приемат изцеление. Това нещо е свято и СТРАШНО. Мнозина сме, които за дълго време сме се заблуждавали, че тези думи не съществуват в святите писания на новият договор :

 

 от писмото към еврейските вярващи, 10 глава :

  28. Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;

  29. тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

  30. Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

  31. Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

 

  Искам да направя важна отметка. Не всички, които ходят да се черкуват в неделя, са деца на пъкъла – не искам да кажа това. Но това, за което се моля, е вярващите да разберат, че Исус не е пролял кръвта си да служим и да ставаме части от съвременните структурирани религиозни общества, наричащи се „църкви”. Всред вярващите там има спасени и има искренни хора. Но те рано, или късно биват изпитвани : Да следвам ли моят Господар и да върша Неговата воля, или да следвам моят пастор и да върша неговата воля, да приемам за чиста монета нещата на които ме учи, въпреки че те противоречат и на това, което чета в писанията и на това, което Сам Бог ми говори в скришно? И това е конфликта. Имаме една система тип „Вавилон” и един безукорен пример от писанията :

 

Деяния 4:

32. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

 

Всичко започна така.

Началото.

 

Семейството ми се намираше в големи трудности. Не само финансови. Живеехме в къща и работата беше много. С всичко трябваше да се справяме аз и съпругата ми, плюс гледането на трите ни деца. Много пъти ние бяхме извън ръба на силите си, телата ни страдаха от недоспиване и премного работа. Благодаря на Бог за една малка група от вярващи, които за един немалък период от време протегнаха ръка и ни дадоха помощ. Но извън това, извън тази помощ, която беше дистанционна,  душите ни бяха като в примка. Всред угнетенията ни и нашите трудности аз започнах да си задавам въпроси. Прости въпроси. Пряки въпроси.

 

1.въпрос : ако има Тяло на Помазаника и ако аз имам братя и сестри, които ни се обаждат и ни казват че ни обичат и че много харесват децата ни, то къде са тия хора във време на трудности, когато се нуждаеш от една ръка да задържи, да подпре, да ти подаде инструмента, да те подпре, когато загубил равновесие, си залитнал и можеш да се почупиш от падането си по време на селска работа? Къде са тези „вярващи” да ни сложат едно рамо на помощ за два часа с децата – да си отдъхнем, да ни помогнат в готвенето, чистенето, ... ? Къде са всички тези, с които като се видите обсъждате писанията, те ти се радват и се усмихват в лицети ти и ти говорят добри неща ... но липсват, когато имаш нужда от някой – някой, който да те чуе, някой с който би споделил и би те разбрал, някой, който знае кое обичаш и кое – мразиш, някой, който знае страховете ти и радостите ти, някой, отвъд повърхностите „Как си, брат, слава на Бога?”- „Добре съм, брат, слава на Бога”? Къде са тези, които се наричат твои братя и сестри, но ги няма винаги, когато се нуждаеш от брат и от сестра? Въпросите ми клоняха до един прост и естествен отговор : ТЕ НЕ БЯХА МОИ ИСТИНСКИ БРАТЯ И СЕСТРИ. Не казвам че не са спасени. Не казвам че не познават Господа – казвам, че те не са ми братя и сестри, не се държат като такива. Разбира се, доводите в противовес на това ми твърдение са немалко – от братята на Йосиф, които го продадоха в робство, до предателят Саул, до мнозина, които приемаха благовестието от Павел, но впоследствие го отхвърляха и се държаха враждебно с него. И, разбира се, написаното от мен може да се възприеме като оплакването на един слаб човек – нека всеки сам прецени пред Бога.  

Матей 25 :

  32. И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите;

  33. и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.

  34. Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.

  35. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;

  36. гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.

  37. Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?

  38. И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?

  39. И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?

  40. А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.

  41. Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.

  42. Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;

  43. странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте.

  44. Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?

  45. Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.

  46. И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.

 

___ххх___ххх___ххх___ххх___ххх___ххх___

 

 

Сега, ще пиша това, което съм видял – конкретно и ясно. Всеки нека си прецени за себе си в Бога.  Моята искренна молба и молитва пред Бога е вярващите да прозрат, че не става въпрос за лична наскърбеност и онеправданост, но нещо, което се е изправило срещу основни принципи на царството на Бог и нещо, което вреди и руши царството. Моята молба е вярващите да преценят искренно дали става дума за лично търсене на сметка, или аз съм пожелал (доколкото мога, според дадената ми благодат) да послужа на целите и намеренията на Бога, разобличавайки нещо, което се възползва от святите Му писания.
 
  Бог да пази Своите Си. Амен. 

 

1 Коринтяни 12:13. Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме (правилният глагол е „потопихме”, във вода) в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме (подобно на израелтяните в пустинята, пиещи вода от канарата, която Мойсей удари).

 

1 Коринтяни 12:26. И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.

 

Римляни 15 : 25. А сега отивам в Ерусалим да послужа на светиите(как?Следва отговорът!!).

  26. Защото Македония и Ахаия благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим.

 

 

1 към коринтяните, 15 гл. : 1. А колкото за събирането на милостинята за светиите, правете и вие както наредих в галатийските църкви.

  2. В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.

  3. И когато дойда, ще изпратя с писма ония, които ще одобрите, да отнесат подаръка ви в Ерусалим;

  4. и ако заслужавам да отида и аз, те ще отидат с мене.

  ...

 19. Поздравяват ви църквите (по-реден е преводът „събранията на вярващите”), които са в Азия. Нарочно ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква (много по-правилно е да се каже : "...Акола  и Прискила, заедно с вярващите, които се събират в техният дом").

 

2.въпрос : трябва ли да съм част от някаква „църква”, за да ми помагат хората от въпросната църква? Ето – ние със съпругата ми сме били част от „църква” и не мога да кажа че помощта, братолюбието и познанството, са били библейски. Тогава? Ако съм част от дадена църква и изпадна в нужда трябва да ходя до офиса на същата църква, да попълня бланка (която включва въпроси откога съм редовен член на въпросната църква, коя е предишната ми църква и пастор, защо съм я напуснал, какви са доходите ни и тнтнт неща, които няма да ги има ако вярващите живеят близък живот на братство според писанията), да мина интервю с някой от „служителите в офиса, отговарящ за хххх”, после нещата, ако са сериозни наистина, според преценката на „офиса на църквата”, се донасят на пастора и той издава думата си. Трагедия. Ужасно. Цяла една система, която няма и помен или точка в своя полза от писанията. Отвращава ме! Прочетете горните примери как е действал Павел! За Бога, вярващи, отворете си очите! Лъжат ви, че като ходите на църква вие служите на Бога и така (разбираемо – като ходите на литургии) вие ставате „сериозни с Бога”. Следващото ниво на „сериозност” е за по-посветените. То се нарича „вярност към лидерството на църквата” (дори някои лидери на църкви са хитри и лукаво употребяват думата „дом”, правосл. – „храмъ”, на Господа). Тук, на това ниво, вярващите биват учени, че трябва да са безрезервно предани на лидерството на „дома”  и да не слушат и дума против това лидерство – който говори против лидерството говори против Бога и против всичките вярващи, събиращи се в дадената „църква” / „дом”/ „храмъ” на Бога.

 

3. въпрос : на каква основа се крепи истинското „братство” според писанията ? Основата е една – потапяне във вода, като свидетелство за покаяние/ обръщане от греха, и потапяне в Святия Дух, т.н. „напояване” от Духа на Всемогъщия. Отвъд доктриналнопоявилите се въпроси относно „напояването”, искам да обърна внимание на основната линия : „братство” според писанията не е принадлежност към някаква църковна организация, но братство е според учението – дали следваш Господаря, или не. И ако го следваш и си се покаял и потопил във вода, като символ на плътското и духовното умиване, ако си бил напоен от Духа на Бог и си приел да живееш нов живот, то тогава ти си брат на всички, които по този начин са спасили душите си!! И (!!) трябва да имаш дела, съответващи на твоята вяра. Част от тези дела, по-голямата и по-важната (!!!) част е твоето отношение към твоите по-бедни и нуждаещи се братя и сестри, на които можеш да помогнеш.

 

Яков 2гл. :

  14. Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?

  15. Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,

  16. и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?

  17. Така (мое поясн-е: „ по този начин”, „както посочих в примера”)  и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.