Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2012 21:57 - Размисъл за края
Автор: vminev Категория: Други   
Прочетен: 2064 Коментари: 2 Гласове:
1



Засъхнала старост с дъх на есен и на гнили листа –

може ли някой да хване последният лъч светлина?

Стая самотна с дъх на отминали спомени-

безкрайни мигове и ленти от чернобели сериали –

би ли хванал падащата ваза

преди да се разбие от пода ?!


 

През прашни завеси, напоени с тютюнев дим

и скрили думи и часове говор

наднича луната …

навън е поредната нощ.


 

Стари животи в новият ден.

Изгрява слънцето и вятърът роши косите ти-

дори и не подозираш, че един ден

ще станеш като тях-

един забравен

и ненужен, отминаващ деня

и посрещащ нощта -

безвъзвратно отиващ си спомен…

помен…

40-дни…

2 години от смъртта на самият теб.


 

Мислил ли си за този ден и миг?

Затваряш очи и животът ти свършва.

Виж се в огледалото-

лицето старее, дори неусетно за теб.

Силата на тялото ти преминава.

В теб живее смъртта

и един неин полъх е достатъчен,

за да отлетиш…ти си като падащ лист-

виртуозно летиш, но към земята, от която си взет.


 

Огънят бавно догаря и тлеещ отива си през комина…

остава пепел и забрава…

Но човекът огън не е

и има живот след смъртта- не само пепел остава.


 

Може да си на двайсет и пет.

А може и да не си.

Може да си силен, а може и да не си.

Може би си красива, а може и да не си.

Животът в тялото ти безвъзвратно преминава.

Ти си отминаващ спомен, скъпи приятелю-

дори и въздухът който издишваш

не става за повторно вдишване…

Но искаш да живееш за мига и смяташ, че ще е вечно.


 

Вечен живот.

Вечна младост и вечна любов. Има ли ги ?

Дали ги живееш?

Какво е животът?

Шашма?

Кратък шанс

да изпиташ оргазмът от греха,

или прелюдия към смъртта и там…

какво е там…и оттам-нататък?!

Какво е ?


 

Старите хора отварят прашасали албуми

и гледат през смешни рамки и надраскани дебели стъкла,

подпирайки ченета с език,

своите лица отпреди години..

десетки години…когато ти не си бил…

но те са били и сега отминават…

и ти отминаваш- повярвай ми!

Но някак си мислиш си, че няма да остарееш,

че тази твоя младост ще е вечна – лъжа е!

 

Идва старостта и слабостта.

Те са толкова близо, че може да ги усетиш…

и помиришеш- те са вътре, в тебе,

но твоята гордост

и твоята глупост те карат да мислиш, че си вечен.


 

Падащ лист. Отломено камъче по сипея,

втурнало се на своето бързо и главоломно препускане

и падане…долу.


 

````

Исус застана пред Синедриона и всичките погледи бяха впити в Него. Главният свещенник отправя въпрос : - Отговори ми – казва той- Ти ли си Божият Син ?

- Когато говорех публично относно тези неща...нима не ме чувахте? Защо ме разпитваш сега, като че не съм го казвал и като че не си го чул? Но ето- отсега ще ме видите отдясно на славата, отдясно на Славният Бог….

- Богохулство! Смърт за този, който претендира, че Бог е! Смърт! Смърт!


 

Той Беше невинен. Застана като агне,

а можеше да премигне и света да се свие

стопен както м`асло в нажежен тиган…

Той дойде да бъде убит за греха- невинният –

наказан за виновните и вместо тях да умре,

та да възкръсне и да живее вечно.

По този път са тръгнали мнозина.

Отречени от живота в света, те следват Животът.

Те не ходят в пътя на греха,

но вървят упорито в Пътят…

гледат на това, което не се вижда, но е вечно.

Те презират смъртта, защото знаят, че отвъд паравана

на това стои Един, Който ги чака.

Възкресеният Жив Исус от Назарет.


 

Щрак.


 

Глупости говорите! Не вярвам! Да видя искам раните и дупките…

да бръкна, за да се уверя..”

Шалом, приятели…Тома, мир на тебе…

Ето ме…Дай си пръстите тук…и тук…”

Господарю! Господарю! Прости ми…прости ..ми..”

Блажен си, Тома, че ме видя и повярва, но два пъти по-блажени са тези,

които не са ме видели и въпреки това са повярвали! ”

Сбъднаха се думите : „Повярвах, затова и говорих!”


 

Славен Син, дошъл от близката прегръдка на своят Баща…

 

Последното дихание излиза от гърдите…

чуваш сърцето си как постепенно замира…умираш…


 

Спри се в пътят си!

Ти наистина може да умреш в един близък и кратък миг.

Ти си осъден.


 

Но има име, което спасява.

Има ден, в който грехът беше простен.

Има човек, който понесе срама

и даде кръвта си, за да се покаеш от греха си,

да повярваш и живееш във вечността .


 

Въпросът е …дали ще повярваш…

Дали ще разбереш, че ти си дихание, което отмира-

Лъх си- днес те има, утре си гнил.

Лист си- днес си зелен- утре е есен, приятелю…

и идва часът, в който от гроба си ти ще чуеш гласът

на Великият Вечен Съдия.


 

Той ще призове всеки мъртвец

и всеки един ще чуе гласа Му

и ще застане пред трона на Господарят .


 

Има агне, което проля кръвта си за теб.

Има лъв, който ще разкъса царевите противници.


 

Ти противник ли си на Назарянина,

или ще приемеш, че идва нощта…денят преминава…

чуй сърцето си – то няма да тупти безкрайно…

бъди разумен- призови Спасителя, докато е ден

и докато можеш, защото идва нощ и идва миг,

когато ще е късно и няма връщане назад.


 

Присъдите приготвени стоят.

Призови Спасителя и живей нов живот.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ivoki - Мога ли да публикувам поста ти в моя ...
20.12.2012 22:19
Мога ли да публикувам поста ти в моя блог ?
цитирай
2. vminev - Разбира се.
02.01.2013 21:18
Разбира се.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vminev
Категория: Други
Прочетен: 158886
Постинги: 62
Коментари: 107
Гласове: 225
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031