Преди доста за мен години аз зададох един въпрос : „А какво всъщност  означава „църква”?”  и администраторът на сайта „edinni.com” ми изложи своето становище относно неправилният превод на „εκκλησία” и нейното обществено, а не структурно значение. Оттогава аз сам, с помощта на неколцина братя, започнах да изследвам защо се е получило така, че днес вярващите масово да ходят „на църква” един ден седмично, а да не правят това, което е записано в писанията : „И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.” – Деяния 2:42. Преводаческата некоректност, заедно с извращаването на смисъла на редица думи е довела до постулирането на едно положение, което е поело ангажимента да представя вярата и учението на Исус. И докато в началото учението се е представяло от самите пратеници (на гр.език : „απόστολος”), то съвсем не е за пренебрегване проблема с мнозината лъжеучители, които в позицията на „пастори”,  "епископи", "архимандрити", "архиереи", "попове" и тнтнт санове, заблуждават вярващите какво трябва да правят, за да наследят царството. И не е за пренебрегване факта, че тези, които пратениците са поставяли да учат вместо тях вярващите, са били избирани по критерии, които днес не се спазват : характер, плодове на Духа, семейство :

Деяния 6:3. И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа.

Деяния 16:2. Тоя ученик имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.

___ Второзаконие 32:2. Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.____

Божието учение е свързано с живота и със творението. Много пъти, още в древни дни, Бог говори и посочва за пример неща от сътвореното от Него. Така че учението Му и организациите днес са напълно несъвместими. Това е като да започнеш да обясняваш каква организация е едно семейство. И от една страна, безспорно, има организация в семйството, но в същността си семейството е жива организация, а не безжизнена структура, която използва думите „баща”, „майка”, „деца” и се опитва да съществува. Никой не би използвал думата „баща” за титла – напр. „баща Иванов” (представяте ли си семеен разговор от типа на „Дете Петър Василев, кажи ако обичаш на Баща Симеон Василев да даде млякото на Майка Ася Василева.”  J ), но мнозина днес използват думата „пастор” ; „пастор Иванов”, същото с  „дякон”, „презвитер”, „епископ”, „апостол”, „пророк” и други, за титли, чрез които те да учат Божиите деца.

И така, ако разсъдим, че имаме Небесен Бог, Който ни е родил … „От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания. ” – Яков 1:18 и че Той поставя Свои слуги, за да напътства последователите на Исус, то в тази плоскост на размишленията нещата имат много голяма отговорност и сериозна претенция. Отговорност, защото ясно пише :

  1. Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

  2. Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло. – Яков 3, а претенция,  защото съвременните „учители” имат сериозната претенция, че са поставени от Бога, за да напътстват Божиите синове и дъщери, учениците, последователите на Божият Син.

­­­___  40. Внимавай да ги направиш по образеца им, който ти бе показан на планината. Изход 25___

Има една глупост и безумие сред днешните последователи, които са сериозно утвърдени. Глупостта е, че сме свели учението до един неделен монолог, а безумието – че изолираме съветите на тези, които Бог изпраща, за да ни вразумят, като изтъкваме авторитетността на своите „учители”. И това никак не е странно, тъй като и първите пратеници имаха такъв проблем – те непрекъснато биваха предизвиквани както да защитават Божията истина, така и да защитават своето пратеничество, че е от Бога, както и своята власт – че са помазани, за да извършат Божието дела и Божият Дух им е дал тази способност.

Ако изследваме внимателно писанията, ще видим, че Павел е приел учене от Гамалиил, който е представен така :  Деяния 5:34. Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, … Акцентирам върху думите „почитан от всичките хора”. Значи не просто „законоучител”, но и „почитан от всичките хора”. Защо е бил почитан? Естествено не заради поста и учителството си, а поради характера си. Самият Гамалиил изказва в синедриона тези мъдри думи в защита на първите пратеници на Божият Син :

  38. И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

  39. но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.

И така, ако продължим следването на размисъла, ще видим, че Исус проповядваше сред хората и живееше сред тях – сред евреите. Учението Му може да се сведе до следният основен принцип :

  34. Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.

  35. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.  Йоан 13.

Днес ние акцентираме на частта „…Нова заповед ви давам, да се любите един другиго…” и „…По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. ”, но не и на основният принцип : „…както Аз…”. Тълкуването на писанията е поставено на плоскостта на гръцката философия и размисъл, но не и на прагматизма на юдейската религия и вяра в Бога, които учат въз основа на опитност. Дори бих използвал по-остри думи – че днешните църковни събрания приличат повече на събрания на последователите на философски школи, отколкото на последователите на Божият Единороден Син, Който даде пример със Себе Си.

Йоан 13:15. Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.  

Симон Канарата (гр.език – „Πέτρος”) ясно описва как да се преподава учението : „…като показвате пример…” – 1 писмо, 5:3. Установеният принцип „учене въз основа на личен пример” сред евреите е залегнал още от древни времена, той е свързан с живота и обществото им, което е най-повлияното общество от Бога в световната история : „ 10. Братя, вземете за пример на злострадание и на твърдост пророците, които говориха за Господното име.

  11. Ето, облажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Иова, и видели сте сетнината въздадена нему от Господа, че Господ е много жалостив и милостив.” – Яков 1.

Сега ако попитам защо Йов е наречен „пророк”, ще ни е трудно да отговорим, но ако попитаме първите ученици защо той е пророк, те веднага ще ни отговорят : „защото със страданията си той е посочил Идващият Месия”, „  22. Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му;

  23. Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо;

  24. Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.” И ето, безспорно Йов оставя пример със собственият си живот, който всъщност е неговата „проповед”. Той не просто оставя своите размисли, но и записан разказ за своят живот.  И неговите думи, в едно с неговият живот са част от учението за Божият Син и са посочени за пример, който ние да взимаме впредвид. Проповядвайки за излизането от Египет и неверието на еврейският народ, Павел пише към коринтяните така : „  11. А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.” – основните думи тук са подчертани. Животът на тези хора бе за пример и за поука на нас – да размишляваме защо те така постъпиха и какво стана с тях. И да имаме правилните решения и добър живот, а не да следваме техните грешки. Основното е животът и проповядваният чрез него пример. Но не е напразно философско размишление върху нещо.

И така, ще видим, че Павел пише към Тимотей така : 1 Тимотей 4:12. Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота. , също и : „

  6. И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като, всред много скърби, приехте словото с радост, която е от Светия Дух;

  7. така щото станахте пример на всичките вярващи в Македония и в Ахаия.” – Солунци 1:1 , Тит 2:7. Във всичко показвай себе си пример на добри дела; … И основната линия тук не е размишлението толкова, само по себе си, въпреки че и то е важно, а е самият живот и  произтичащите от него неща. Смисълът на закона и заповедите е последствията, а не просто даването на закона. Именно последствията регламентират правилно тежестта на избора , който всеки един от обществото на Израил е трябвало да направи, влизайки в завет с Всевишния. И именно това е основата на разбирането на Новият Завет – правилното регламентиране и орамквяването на последствията, представянето на учението и тесният път, насочването на учениците по правилният път. И тук е именно конфликта с всичките съвременни претенденти за учители, които са се издигнали и проповядват в Името на Исус.

__________Лъжата относно епископите, презвитерите и дяконите

  19. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,

  20. като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].  __________

В Изход 18гл. е записан интересен разговор между Моисей и неговият тъст Йотор, който е дошъл да го види. След като се покланя на Бога с всеизгаряне и жертви и Израеилевите старейшини ядат заедно с него, на другият ден Йотор вижда, че Моисей сам съди целият народ и го съветва така :

18. Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам.

 19. Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога;

  20. и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат.

·     21. Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над людете такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

  22. и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят товара заедно с тебе.

Моисей, разбира се, послушва думите на своят тъст и избира според съвета, който съвет си е много разумен и от Божият Дух. Нека се спрем сега на тези „хилядници, стотници, петдесетници и десетници”, защото именно техните образи днес се използват, за да се прокарват лъжливи учения и лъжливи идеи. Образът на тези първи съдии е много основополагащ за разбирането на царството на Бога и нуждата от правосъдие сред Божият народ. Ако няма правосъдие, няма да има правда и Божието царство ще се отдръпне отсред Божият народ. Тогава ще владеят езичниците – именно – другоезични люде, невярващи в Бога. И така, в Новият Завет ние виждаме следната случка :

  2. По това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.

  3. И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа.

  4. А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото.

  5. И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефана, мъж пълен с вяра и със Светия Дух, и Филипа, Прохора, Никанора, Тимона, Пармена и Николая, един прозелит от Антиохия. – Деяния 6

На коя случка ни прилича това избиране? Разбира се – на случката с Йотор и Моисей. Основополагащата теза тук не е позицията на човека и важността на човека, а напротив – определените качества в характера му и евентуалната му способност да върши делото на отсъждане, на съдийство, за да има правда сред Божият народ. И така, ето избрани са хора и в двата случая, по показатели, които са абсолютно идентични :

И така, редно е след толкова години втълпяване на важността на позицията на църковните лидери, да се обърне внимание и на техните качества – дали всъщност тези хора отговарят на тези изисквания, или не. Също така е редно да се посочи, че думите „епископ”, „презвитер” и „дякон” са нарочно непреведени гръцки думи, за да може да се объркат вярващите и да се вкарат титли към вярата в Божият Син. Но трябва да се знае, че епископ (επισκόπους) означава надзорник, някой, който наглежда и наблюдава за нередности, презвитер (πρεσβύτερος) означава ръководител, някой, който следи да няма безредие, но всичко да става с мир, ред, както подобава на Божии хора, а дякон (διάκονος) означава слуга, някой, който прислужва. Сега ще приведа ясни доводи с примери, които да покажат нередността при нарочният не-превод на тези думи.

- сл- следва -