Постинг
29.04.2017 14:07 -
Смъртта на гладиатора
Автор: vminev
Категория: Други
Прочетен: 878 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.01.2021 20:26
Прочетен: 878 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 10.01.2021 20:26
Бавно повдигна глава и сякаш погледна напред - към края на арената, където вятър вдигаше вихрушка от ситен пясък, като че искайки да каже, или напише нещо във въздуха. Невиждащите му очи напразно диреха - освен тъма нищо друго не съзираше, въпреки че усещаше светлината върху си. Полека се усмихна.
От ложата си цезаря наблюдаваше с тиха и зла наслада. Той очакваше с извратена радост да види страха по лицето му, но там нямаше и следа от страх. Спокойно, без напрежение беше всеки един мускул по тялото му. Нямаше страх - имаше очакване. Очакване на нов живот. На вечна радост. Тълпата мразеше това; тя презираше християните за тази им надежда и тази им вяра. Но тази вяра побеждаваше винаги. Тя превъзмогваше смъртта.
На арената християните биваха убивани, но побеждаваха винаги. Вярата на тези хора сякаш ги съпровождаше през смъртта в някакъв друг свят, в който те влизаха триумфално, пеейки песни на своят Бог. Всички те прекрачваха и отиваха там, където обикновеният човек отиваше със страх и ужас. И римляните изпитваха омраза към тях.
"Хляб и зрелища! Вино и кръв! Викове, бой, пот и смърт!" - не, това бе далеч и чуждо за тези последователи на онзи, когото разпнаха преди години в Ерусалим - техният учител. Тези хора следваха нещо невидимо. Те очакваха някакво друго царство, което наричаха "Небесно" или "Божие" и не ги беше страх от смъртта. Тя сякаш минаваха през нея, отвъд нея и сякаш някой ги посрещаше там, отвъд; докато умираха, разкъсвани от лъвовете, горящи на кладите, с голи и обмазани с катран тела, издъхващи на кръстовете, пеещи от тъмниците, където стегнати в железни окови, с гангресянали крайници и окървавени гърбове, разцепени от камшици и пръти, лежаха в тъмнина и кръвта им попиваше сред студените плочи но пода. Песните им оттам възпяваха някакъв друг свят, на който те принадлежаха - свят с вечна светлина, в който техният бог им даваше корони и ги обличаше с бял визон. И те благодаряха за болките и мъките си, с които били се приближавали до страданията на своят възлюбен учител, Назарянина.
Мнозина биваха убивани от евреите - с камъни, за богохулство. И докато камъните ги удряха и костите им пукаха и хрущяха от ударите, а кръвта им се плискаше както по земята, така и по лицата на убийците им, те гледаха в нещо невидимо. Някой им помагаше да умрат достойно, без страх, щастливо. Това побъркваше римляните. Кой бог? Юпитер? Венера? Или Марс? Хермес, Вирбий, Спес, Тера, или великата Юнона? Не, християните ги отричаха и вярваха, че техният рабби, учителят им от Назарет бил възкръснал - що за лековатост?! О, небеса!! Мнозина, включително някакви жени (дори и няколко римски войника) говореха че го видели в ново тяло, жив. Що за трик?! Те отричаха римското право в същината му! И говореха за законът на Моше, прикован на кръст в тялото но учителят Йешуа - що за гнусота?! Богохулство! Какво да се отсъди на такива хора, освен смърт?
Юний повдигна глава към ложата на цезаря. Лицето му изглеждаше страшно : с обгорели празни дупки наместо очи, опръскано с вече черна и засъхнала кръв, зловещо; сякаш мъртвец, станал от гроба си, гладиаторът вдигна меч. "AVE CAESARE! AVE CAESARE!" - ревеше тълпата - " MORTITURI TE SALUTANT**!" Сякаш адът тресеше морето от хора, кои - пияни, кои - току що дошли от дома на богинята* , или от пазара, с очи, кървясали от жажда да гледат смърт, да гледат лъвовият пир. И то ... не просто пир - та това бе самият Юний! Юний, синът на гневният Марс, гладиаторът, покосил Ариус и удушил трима с ръце пред всички, тук, на Колизеума!Убиецът на лъвове, убил два от прекрасните цезарови лъва, отгледани животни, с мрежа и тризъбец. Белязаният от боговете. Любимецът на Венера.
Тълпата млъкна в същият миг, в който мечът глухо тупна на пясъка. Всичко застина и сякаш времето спря. Юний стоеше прав, горд, леко отпуснат, на средата на сцената, тълпата - замлъкнала, сякаш захласната в неговата статуя, всичките - от малък до голям - с облещени очи и още отворени усти, на които бе замръзнало "...te salutant!".
Цял Рим бе изтръпнал от новината, тръгнала като мълния, носена от бързоногия Хермес : Юний отказва повече битки! Юний е станал последовател на пътя! От дом на дом и от улица на улица, новината летеше: цезарят бесен, заповядал бичуване, 100 удара с тояга и ослепяване с горещо желязо; дори наредил заповедта му да се изпълни с личният му пръстен-печат, който нагорещен, изпекъл очите на Юний - до вчера любимият му гладиатор, приел върху си господството на разпнатият на бунището Голгота и отхвърлил цезаровата власт над живота си. Имал нов господар. И цезарят заповядал бой, ослепяване и пускането на арената на три лъва срещу битият и сляп гладиатор - да види цял Рим дали сега неговият бог ще го спаси!! Оня, който сам не можа да се спаси от кръста, шарлатанина, самонарекъл се "цар на юдеите", "помазаника", египетският магьосник.
Думи не стигаха на римляните да омерзостяват и хулят името на еврейският учител, разпнат на Голгота, за когото мнозина свидетелстваха, че бил възкръснал. Учението му за вечен живот обикаляше улиците на Рим като проказа и като гангрена из здраво тяло, заразявайки дом след дом с отвратителни думи.
Тълпата, вперила поглед в Юний сякаш бе хипнотизирана. Тихо, под повея на вятъра, който току-току вдигаше и завърташе фин сух пясък и прах, Юний запя. Думите изглеждаха така странни и чудати за живота му! Отраснал на сцената, имащ славата на непобедим, сега стоеше за поругание и пееше "Ave, Cristi, mortituri te salutant***!!"
Песента, макар тиха, обходи всички уши, разтърси невидимо всяко сърце... Някой крещеше извън себе си : "Лъвовете!! Пуснете лъвовете!! Всички ще ви избия!!! Негодници!! Синове на куче!! ЛЪВОВЕТЕ!!" ..., а тълпата стоеше като вкаменена, изтръпнала и може би - за първи път нежелаеща да види смъртта на обречения. Над Рим залязваше слънцето.
Тълпите тихо се прибираха по къщите. Всички бяха с наведени глави, сякаш обвинени в съучастничество срещу цезаря. Ако би ги попитал защо, те биха само кимнали и глухо отвърнали : - Днес убиха Юний.
_________________________________
Посветено на онези смели воини на кръста, които славно са загинали поради учението на Онзи, Който бе разпнат на Голгота и възкресен от Баща Си на третият ден. Посветено на всички мои братя и сестри, които биват убивани, които страдат и биват мъчени поради вярата си ... идва денят, в който Господарят ще седне на престола Си в Ерусалим.
__________________________________
* - храм, пълен с жени-жрици
**- цялото изречение означава “Привет, цезарю, умиращите те приветстват!”
*** - “Привет, Христос, умиращите те приветстват!”
От ложата си цезаря наблюдаваше с тиха и зла наслада. Той очакваше с извратена радост да види страха по лицето му, но там нямаше и следа от страх. Спокойно, без напрежение беше всеки един мускул по тялото му. Нямаше страх - имаше очакване. Очакване на нов живот. На вечна радост. Тълпата мразеше това; тя презираше християните за тази им надежда и тази им вяра. Но тази вяра побеждаваше винаги. Тя превъзмогваше смъртта.
На арената християните биваха убивани, но побеждаваха винаги. Вярата на тези хора сякаш ги съпровождаше през смъртта в някакъв друг свят, в който те влизаха триумфално, пеейки песни на своят Бог. Всички те прекрачваха и отиваха там, където обикновеният човек отиваше със страх и ужас. И римляните изпитваха омраза към тях.
"Хляб и зрелища! Вино и кръв! Викове, бой, пот и смърт!" - не, това бе далеч и чуждо за тези последователи на онзи, когото разпнаха преди години в Ерусалим - техният учител. Тези хора следваха нещо невидимо. Те очакваха някакво друго царство, което наричаха "Небесно" или "Божие" и не ги беше страх от смъртта. Тя сякаш минаваха през нея, отвъд нея и сякаш някой ги посрещаше там, отвъд; докато умираха, разкъсвани от лъвовете, горящи на кладите, с голи и обмазани с катран тела, издъхващи на кръстовете, пеещи от тъмниците, където стегнати в железни окови, с гангресянали крайници и окървавени гърбове, разцепени от камшици и пръти, лежаха в тъмнина и кръвта им попиваше сред студените плочи но пода. Песните им оттам възпяваха някакъв друг свят, на който те принадлежаха - свят с вечна светлина, в който техният бог им даваше корони и ги обличаше с бял визон. И те благодаряха за болките и мъките си, с които били се приближавали до страданията на своят възлюбен учител, Назарянина.
Мнозина биваха убивани от евреите - с камъни, за богохулство. И докато камъните ги удряха и костите им пукаха и хрущяха от ударите, а кръвта им се плискаше както по земята, така и по лицата на убийците им, те гледаха в нещо невидимо. Някой им помагаше да умрат достойно, без страх, щастливо. Това побъркваше римляните. Кой бог? Юпитер? Венера? Или Марс? Хермес, Вирбий, Спес, Тера, или великата Юнона? Не, християните ги отричаха и вярваха, че техният рабби, учителят им от Назарет бил възкръснал - що за лековатост?! О, небеса!! Мнозина, включително някакви жени (дори и няколко римски войника) говореха че го видели в ново тяло, жив. Що за трик?! Те отричаха римското право в същината му! И говореха за законът на Моше, прикован на кръст в тялото но учителят Йешуа - що за гнусота?! Богохулство! Какво да се отсъди на такива хора, освен смърт?
Юний повдигна глава към ложата на цезаря. Лицето му изглеждаше страшно : с обгорели празни дупки наместо очи, опръскано с вече черна и засъхнала кръв, зловещо; сякаш мъртвец, станал от гроба си, гладиаторът вдигна меч. "AVE CAESARE! AVE CAESARE!" - ревеше тълпата - " MORTITURI TE SALUTANT**!" Сякаш адът тресеше морето от хора, кои - пияни, кои - току що дошли от дома на богинята* , или от пазара, с очи, кървясали от жажда да гледат смърт, да гледат лъвовият пир. И то ... не просто пир - та това бе самият Юний! Юний, синът на гневният Марс, гладиаторът, покосил Ариус и удушил трима с ръце пред всички, тук, на Колизеума!Убиецът на лъвове, убил два от прекрасните цезарови лъва, отгледани животни, с мрежа и тризъбец. Белязаният от боговете. Любимецът на Венера.
Тълпата млъкна в същият миг, в който мечът глухо тупна на пясъка. Всичко застина и сякаш времето спря. Юний стоеше прав, горд, леко отпуснат, на средата на сцената, тълпата - замлъкнала, сякаш захласната в неговата статуя, всичките - от малък до голям - с облещени очи и още отворени усти, на които бе замръзнало "...te salutant!".
Цял Рим бе изтръпнал от новината, тръгнала като мълния, носена от бързоногия Хермес : Юний отказва повече битки! Юний е станал последовател на пътя! От дом на дом и от улица на улица, новината летеше: цезарят бесен, заповядал бичуване, 100 удара с тояга и ослепяване с горещо желязо; дори наредил заповедта му да се изпълни с личният му пръстен-печат, който нагорещен, изпекъл очите на Юний - до вчера любимият му гладиатор, приел върху си господството на разпнатият на бунището Голгота и отхвърлил цезаровата власт над живота си. Имал нов господар. И цезарят заповядал бой, ослепяване и пускането на арената на три лъва срещу битият и сляп гладиатор - да види цял Рим дали сега неговият бог ще го спаси!! Оня, който сам не можа да се спаси от кръста, шарлатанина, самонарекъл се "цар на юдеите", "помазаника", египетският магьосник.
Думи не стигаха на римляните да омерзостяват и хулят името на еврейският учител, разпнат на Голгота, за когото мнозина свидетелстваха, че бил възкръснал. Учението му за вечен живот обикаляше улиците на Рим като проказа и като гангрена из здраво тяло, заразявайки дом след дом с отвратителни думи.
Тълпата, вперила поглед в Юний сякаш бе хипнотизирана. Тихо, под повея на вятъра, който току-току вдигаше и завърташе фин сух пясък и прах, Юний запя. Думите изглеждаха така странни и чудати за живота му! Отраснал на сцената, имащ славата на непобедим, сега стоеше за поругание и пееше "Ave, Cristi, mortituri te salutant***!!"
Песента, макар тиха, обходи всички уши, разтърси невидимо всяко сърце... Някой крещеше извън себе си : "Лъвовете!! Пуснете лъвовете!! Всички ще ви избия!!! Негодници!! Синове на куче!! ЛЪВОВЕТЕ!!" ..., а тълпата стоеше като вкаменена, изтръпнала и може би - за първи път нежелаеща да види смъртта на обречения. Над Рим залязваше слънцето.
Тълпите тихо се прибираха по къщите. Всички бяха с наведени глави, сякаш обвинени в съучастничество срещу цезаря. Ако би ги попитал защо, те биха само кимнали и глухо отвърнали : - Днес убиха Юний.
_________________________________
Посветено на онези смели воини на кръста, които славно са загинали поради учението на Онзи, Който бе разпнат на Голгота и възкресен от Баща Си на третият ден. Посветено на всички мои братя и сестри, които биват убивани, които страдат и биват мъчени поради вярата си ... идва денят, в който Господарят ще седне на престола Си в Ерусалим.
__________________________________
* - храм, пълен с жени-жрици
**- цялото изречение означава “Привет, цезарю, умиращите те приветстват!”
*** - “Привет, Христос, умиращите те приветстват!”
Тагове:
Няма коментари
